Ти си в летните нощи прохладния бриз,
в изнурителна жега живителен дъжд.
Първи проблясъци си на утро златисто
с алени макове в узрялата ръж.
Маяк над скали сред опасни води си,
тихият пристан след яростен щорм.
Южния кръст си, от който зависи
дали ще закотвим зад як вълнолом.
Ще доплавам до теб и в мъртво вълнение,
с пробойните в борда, с висящи платна.
Със закъсняло във времето откровение –
признал окончателно, че си само една.
© Илия Станков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
