Ти си в летните нощи прохладния бриз,
в изнурителна жега живителен дъжд.
Първи проблясъци си на утро златисто
с алени макове в узрялата ръж.
Маяк над скали сред опасни води си,
тихият пристан след яростен щорм.
Южния кръст си, от който зависи
дали ще закотвим зад як вълнолом.
Ще доплавам до теб и в мъртво вълнение,
с пробойните в борда, с висящи платна.
Със закъсняло във времето откровение –
признал окончателно, че си само една.
© Илия Станков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
