670301 (Павлина Гатева) 670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K
8.09.2021 г., 17:17

Ти си следващият!

1.5K 2 1

Ти си следващият!
От това трябва да те е страх.
И това - да преодоляваш.
Ти си следващият
- по-дълбокият сняг,
по-лютата зима,
по-тежки навявания.
Ти си този,
под чийто напор
се къса бент,
по чийто поглед
замръзват устните ми.
Ти си следващият -
парчето лед,
което ще топля
с влюбването си.

 

Аз съм... следващата.
От това ме е страх.
Безразсъдно е, но продължавам.
След снега
винаги има праг,
отвъд който
следва стопяване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    О, колко хубаво! Цяла история се вижда тук, но не буквално и скучно изложена. Оставя се място за въображението. Изобщо, разказването на история в поезията не може да се случва както в прозата, освен ако не искаме да пишем замаскирана, зад утвърдени модели на поезията, проза. Прекрасен текст, илюстриращ какво всъщност различава поезията от прозата що се отнася от съдържанието - то не може да е просто ежедневна равносметка, трябва да има чувство - купища, купища, преливащи в образи, мечти, завладяващи окото и сърцето, разкъсващи предишните представи за света и създаващи го нов, чист и свеж, готов за нови случки да се случат. Защото без чувството случките биха се обезсмислили...
    670301 (Павлина Гатева), винаги намирам на тази страница нестандартни неща и не знам какво да очаквам! С пожелание за вдъхновение и още много, много красиви текстове!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0