Sep 8, 2021, 5:17 PM

Ти си следващият!

  Poetry
1.5K 2 1

Ти си следващият!
От това трябва да те е страх.
И това - да преодоляваш.
Ти си следващият
- по-дълбокият сняг,
по-лютата зима,
по-тежки навявания.
Ти си този,
под чийто напор
се къса бент,
по чийто поглед
замръзват устните ми.
Ти си следващият -
парчето лед,
което ще топля
с влюбването си.

 

Аз съм... следващата.
От това ме е страх.
Безразсъдно е, но продължавам.
След снега
винаги има праг,
отвъд който
следва стопяване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, колко хубаво! Цяла история се вижда тук, но не буквално и скучно изложена. Оставя се място за въображението. Изобщо, разказването на история в поезията не може да се случва както в прозата, освен ако не искаме да пишем замаскирана, зад утвърдени модели на поезията, проза. Прекрасен текст, илюстриращ какво всъщност различава поезията от прозата що се отнася от съдържанието - то не може да е просто ежедневна равносметка, трябва да има чувство - купища, купища, преливащи в образи, мечти, завладяващи окото и сърцето, разкъсващи предишните представи за света и създаващи го нов, чист и свеж, готов за нови случки да се случат. Защото без чувството случките биха се обезсмислили...
    670301 (Павлина Гатева), винаги намирам на тази страница нестандартни неща и не знам какво да очаквам! С пожелание за вдъхновение и още много, много красиви текстове!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...