Ти си тук непроменлив и вечен
за да ме пазиш от всички злини.
Животът си на моя си обрекъл,
заплача ли и тебе те боли.
И пътят ни един е, не отричам,
дори когато сме на кръстопът,
дори когато другиго обичам,
очите твои, зная, ще простят.
При теб отново се завръщам -
аз зная, че за мене си роден.
И както винаги ти ме прегръщаш.
Дали ще ме опазиш от самата мен?
© Лили Николова Всички права запазени