Ти си тук непроменлив и вечен
за да ме пазиш от всички злини.
Животът си на моя си обрекъл,
заплача ли и тебе те боли.
И пътят ни един е, не отричам,
дори когато сме на кръстопът,
дори когато другиго обичам,
очите твои, зная, ще простят.
При теб отново се завръщам -
аз зная, че за мене си роден.
И както винаги ти ме прегръщаш.
Дали ще ме опазиш от самата мен?
© Лили Николова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
