Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
16.03.2020 г., 11:19 ч.

Ти, ти, ти... 

  Поезия » Любовна
544 1 3

Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,

ту тиха си, ту писък в черна буря.

Но винаги променяш мойто сиво

и цветно сетивата ми рисуваш.

 

Ти идваш непресторено сърдечна

със сутрешния бриз, за да погалиш -

понякога за цяла вечност,

понякога в галоп пребягваш.

 

Ти никога не тръгваш си напълно,

оставяш си открехнато сърцето,

застанала на автостоп на пътя,

любов една - почернена и светла.

 

Ти... Нееднозначният ми фанатизъм,

издигаш ме и пускаш ме безкрила.

Не съм фъртуна, нито чучулига,

снишаваш ме, дали ме би убила?...

 

Ти никога не ме попита искам ли,

ти никога не се показа цяла...

Днес болка си, а утре повик истински...

Но никога не си била пощада.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??