Ти трябва да си...
Ти трябва да си мойта светлина...
Пътеводната, която да показва,
когато падам духом или пък греша,
добрия път, без да наказва...
Ти трябва да си мойта нощ,
във тъмното да бъдеш разпознаван
и сляпа да съм, всичкия разкош
от теб да взимам и на теб да давам.
Ти трябва да си просто мисълта,
която ме събужда сутрин бавно,
държи усмивката ми през деня
и в сънищата ми навлиза нежно...
Ти трябва да си онзи гъдел свиващ
във тялото, когато то изтръпва,
да бъдеш извор на любов извиращ,
от който аз да пия първа.
Ти трябва да си пепелта, жарта,
до мен горящ в любовния пожар,
да бъдеш вечната живителна искра
и мой единствен господар...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
