Apr 20, 2011, 9:58 PM

Ти трябва да си...

  Poetry » Love
727 0 3

Ти трябва да си мойта светлина...

Пътеводната, която да показва,

когато падам духом или пък греша,

добрия път, без да наказва...

 

Ти трябва да си мойта нощ,

във тъмното да бъдеш разпознаван

и сляпа да съм, всичкия разкош

от теб да взимам и на теб да давам.

 

Ти трябва да си просто мисълта,

която ме събужда сутрин бавно,

държи усмивката ми през деня

и в сънищата ми навлиза нежно...

 

Ти трябва да си онзи гъдел свиващ

във тялото, когато то изтръпва,

да бъдеш извор на любов извиращ,

от който аз да пия първа.

 

Ти трябва да си пепелта, жарта,

до мен горящ в любовния пожар,

да бъдеш вечната живителна искра

и мой единствен господар...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...