Ти ужасно приличаш на мама –
имаш същите топли очи.
Нека вън още малко остана.
Ще си дойда, не се тревожи.
Ще се върна сама. Ще разкажа
от игла до конец своя ден,
както винаги – мъничко важна,
много влюбена, луда съвсем.
Успокой се, ще бъда разумна.
Снощи дълго лекувахме раната.
До разсъмване с мен беше будна.
Смърт, ужасно приличаш на мама.