Ти ужасно приличаш на мама –
имаш същите топли очи.
Нека вън още малко остана.
Ще си дойда, не се тревожи.
Ще се върна сама. Ще разкажа
от игла до конец своя ден,
както винаги – мъничко важна,
много влюбена, луда съвсем.
Успокой се, ще бъда разумна.
Снощи дълго лекувахме раната.
До разсъмване с мен беше будна.
Смърт, ужасно приличаш на мама.
© Лили Радоева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
