4.11.2020 г., 10:06  

Ти вече знаеш, няма чудеса

1.3K 5 16

Законът не от вчера не работи

и първите не са на висота.

Затлаченото глухо си буботи,

завлича те подземната река.

 

Очакваш ли промяната отгоре

и помощ да дотича от света,

нередности сами да се преборят,

все боса ще е твоята петá.

 

Че мръсна дума била "политика",

внушават ти от малкия екран.

Не вярвай на мъдруване отникъде

и не очаквай чудото "сезам".

 

Удавен в самотек, недей издиша

последна глътка въздух примирен,

а впрягай волята да пренапишеш

фалшивия да втръсване рефрен.

 

Неволята извикай, да ти свети

от тъмното да се измъкнеш сам,

и зáвет си спретни от ветровете,

почувствай тръпката да си голям.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Много мила поява, Иржи! Благодаря на всички забелязали.💖
  • Важното е, че си забелязана, Светличка, радвам се и те поздравлявам! Да вървиш и към първото място!
  • Благодаря за цветята, Деа, съгласна съм с теб.☺
  • 🌹🌹🌹 Чудесата - сами си ги творим.
  • Много благороден жест, Мария!⚘ Честито и на теб! Бъди вдъхновена!🍀☺

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...