Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ
"оранжево" в безкрая?
И виждаш ли в ливади тучни
паднало перце?
Ти виждаш ли в полетата
пламтящи слънчогледи?
И виждаш ли във извори
блестяща красота?
А знаеш ли, поетите
от страсти окрилени,
как с чувствата си искрени,
извайват светлина?!
© Данаил Таков Всички права запазени