Ти винаги ще значиш всичко...
Едва ли ще се променим,
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда
е пелена и не засища.
Не искам да те натъжа,
защото ти за мен си всичко.
И скрит в адамово ребро,
посипан с оголели клони,
превръщам злато във сребро,
а неприсъствието в спомен.
Едва ли ще се променим,
но няма да сме безразлични.
Различни сме сега, мълчим -
ти винаги ще значиш всичко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
