Ти водѝ ме, водѝ ме, водѝ,
босоноги вървим, сред тревите,
няма днес, вчера беше преди,
а в очите ни смисълът скрит е.
И цветята са земни звезди,
светъл вятър се крие в лъкѝте.
Птица тихо нарича, реди:
— Вечно двама с любов да вървите!
Само аз, само ти, само ти,
тайновито извиват пътеки...
А в сърцата ни плахо цъфти,
обич... Вярва – ще бъде навеки... ...