Ти заплака...
Ти заплака,
защото
аз
нямам мечти.
Заключено
е
времето ми.
Дори не
боли.
От
отдавна...
Само
се радвам
(понякога)
на
облаците,
ако
вдигна
нагоре глава.
Броя
си стъпките...
Боса
върху трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
