24.08.2015 г., 0:48  

Тичай, конче

1.1K 0 12

Тичай, мое малко конче,...
галопирай вихрогонче,
грива вятърна развявай
и с копитцата припявай
песен волна, лекокрила,
за небето - синя свила,
за морето, за вълните,
за на слънцето лъчите.
Бягай, конче кадифяно,
от усмивки оседлано,
към вълшебната земя,
пълна с приказни неща.
Там където са децата
господари на страната.
Любовта и добротата
се зараждат в светлината.
Тичай, мое малко конче,
голопирай вихрогонче.
В този полет с красотата
ти прославяш свободата.

 

Художник: Михаела Фенерева / 11 г. /

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жалко, че си махнала функцията да се гласува. Хубави са и двете творби. Взаимно се допълват.
  • „В този полет с красотата
    ти прославяш свободата“
  • мило и драго ми беше да прочета... сърдечно
    те поздравявам, мила Таничка...
  • Наси, благодаря ти!
  • Не може да е слонче, защото е нарисувано конче.Като ми нарисува слонче ще напиша за него.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...