23.01.2021 г., 10:30

Тичка + Пую = ВНЛ

430 1 8

Подобни надписи къде ли не си чел,

нали така, приятелю безценни.

Широко срещан е баш тоз модел,

а буквите... най-често не са дребни...

 

А ти самият някъде дали

не си оставял нещичко подобно?

И кво стана с таз любоф, кажи,

не се срамувай, сподели подробно.

 

Че имам спомен май и аз такъв -

Сега наистина е само спомен глух...

То, вечността, оказа се пореден блъф

съшит от облаци, дъга и пачи пух.

 

Ех, даже се усмихвам мило тук

на детската наивност, тъй красива.

Какво от туй, че е била от облаци, дъга и пух,

нали изява е на емоция щастлива...

 

Аз си признах - сегиз редът е твой -

таквизи надписи писал ли си, кажи.

С добро те питам, да не стигаме до бой,

и колко... тази вечност продължи?...

 

22.05.2015.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ничка, това е чудесна информация, честно, стана ми приятно, като разбрах 😊
    Благодаря ти 😊
  • Всичко с времето се променя и еволюира с различни темпове, но тези надписи са още модерни сред децата и става смешно!😅😅😅
  • Да, сякаш полека изчезва онази наивна романтика, която помним...
    Или просто ние не я виждаме?...
    Или е приела друга форма?...
    Луда работа, тази ми щуротия ме замисли повече от много други мои творби, които са напълно сериозни и по наболели теми...
    Благодаря ти, Юри, за включването.
  • Хареса ми, Гош! Нароследък не срещам такива надписи. Жалко! 😀
  • Дочка, точно и аз си мислех докато преписвах дали още го правят съвременните младежи да го наречем, че преди този надпис бе навсякъде, а сега не мога да се сетя да съм го виждал...
    А иначе нашия подпис по цял свят го има, обикновено е от... 3 букви с у в средата...
    Благодаря ти сърдечно за стихчето 🌹

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...