Jan 23, 2021, 10:30 AM

Тичка + Пую = ВНЛ

434 1 8

Подобни надписи къде ли не си чел,

нали така, приятелю безценни.

Широко срещан е баш тоз модел,

а буквите... най-често не са дребни...

 

А ти самият някъде дали

не си оставял нещичко подобно?

И кво стана с таз любоф, кажи,

не се срамувай, сподели подробно.

 

Че имам спомен май и аз такъв -

Сега наистина е само спомен глух...

То, вечността, оказа се пореден блъф

съшит от облаци, дъга и пачи пух.

 

Ех, даже се усмихвам мило тук

на детската наивност, тъй красива.

Какво от туй, че е била от облаци, дъга и пух,

нали изява е на емоция щастлива...

 

Аз си признах - сегиз редът е твой -

таквизи надписи писал ли си, кажи.

С добро те питам, да не стигаме до бой,

и колко... тази вечност продължи?...

 

22.05.2015.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ничка, това е чудесна информация, честно, стана ми приятно, като разбрах 😊
    Благодаря ти 😊
  • Всичко с времето се променя и еволюира с различни темпове, но тези надписи са още модерни сред децата и става смешно!😅😅😅
  • Да, сякаш полека изчезва онази наивна романтика, която помним...
    Или просто ние не я виждаме?...
    Или е приела друга форма?...
    Луда работа, тази ми щуротия ме замисли повече от много други мои творби, които са напълно сериозни и по наболели теми...
    Благодаря ти, Юри, за включването.
  • Хареса ми, Гош! Нароследък не срещам такива надписи. Жалко! 😀
  • Дочка, точно и аз си мислех докато преписвах дали още го правят съвременните младежи да го наречем, че преди този надпис бе навсякъде, а сега не мога да се сетя да съм го виждал...
    А иначе нашия подпис по цял свят го има, обикновено е от... 3 букви с у в средата...
    Благодаря ти сърдечно за стихчето 🌹

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....