Очите на тигъра искат,
те в буйни огньове горят
и всяка надежда изпиват
от времето мисли крадат.
Сърцето на тигъра пари,
то бие в гърдите само,
но в миг полунощ ще удари,
ще падне сломено крило.
Душата на тигъра скита,
тя бори се с нощния глад,
луната с въздишка оплита
гневът му в студения свят...
© Людмила Стоянова Всички права запазени