Тих молебен за дъжд

8.08.2012 г., 16:20 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 7

719 0 12

Каква жега, Господи... не се диша.
Сякаш адът издигнал е стълб
и разпръсква жарава на късове,
да ги ниже по моята гръд.
Там посях семена от букета
на една безконечна любов,
а дали ще поникнат цветята,
ако не капне и капка дъждец.
Все така ги издигам ръцете
и те моля с задъхан копнеж,
да завихриш ветреца в косите
с тих, от нежност, молебен за дъжд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Петима мъже и още нещо
Мокро стихотворение

Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
Закъсня

Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...

Още произведения »