Тих молебен за дъжд
Каква жега, Господи... не се диша.
Сякаш адът издигнал е стълб
и разпръсква жарава на късове,
да ги ниже по моята гръд.
Там посях семена от букета
на една безконечна любов,
а дали ще поникнат цветята,
ако не капне и капка дъждец.
Все така ги издигам ръцете
и те моля с задъхан копнеж,
да завихриш ветреца в косите
с тих, от нежност, молебен за дъжд.
Нека лудне пак август по мене
и накипрен със моите цветя,
той от обич пак да трепери,
а пък аз от любов да горя...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
