Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18102
6.02.2023 г., 13:50 ч.

Tиха болка 

  Поезия » Пейзажна, Философска
281 2 5

Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,

 

изписва йероглифи – позлатени,
луната вън се смее. Лунен прах,
рисува сън, а тъй и не заспах.
Лудува пролет в тънките ми вени.

 

И паякът не спи. Плете за мене,
от тънки нишки бисерни хамак,
дано съня ми се завърне пак,
завесите потрепват – пред летене.

 

Ще съмне скоро. Алени, лъчите
ще възвестят пореден леден ден.
Стихът от тиха болка е роден,
на пръсти стъпва. Знае – още спите...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива поезия с леки стъпки и пеперудени криле
  • Пролетта е в душите ни, момичета. С белите лястовици и уханните люляци.
  • И паякът не спи. Плете за мене,
    от тънки нишки, бисерни хамак,
    дано съня ми се завърне пак,
    завесите потрепват – пред летене... Всеки си има по едно паяче в душата ... моето е изплело три люлки за лятото вече. След шест седмици и е пролет, Наде
  • Прелест!
  • Тенк ю, баби!
Предложения
: ??:??