Tиха болка
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени,
луната вън се смее. Лунен прах,
рисува сън, а тъй и не заспах.
Лудува пролет в тънките ми вени.
И паякът не спи. Плете за мене,
от тънки нишки бисерни хамак,
дано съня ми се завърне пак,
завесите потрепват – пред летене.
Ще съмне скоро. Алени, лъчите
ще възвестят пореден леден ден.
Стихът от тиха болка е роден,
на пръсти стъпва. Знае – още спите...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
