27.06.2020 г., 9:36  

Тиха врява

1.7K 10 35

Слънчев заек от очите на схлупена къща. 

Блуден паяк и муха, "дружелюбно" прегърнати.

 

Сух бунар, потопен в безхаберно спокойствие.

Дървен стълб, предпочел да запази достойнство. 

 

Прашен път с жив гердан летаргични влечуги.

Миг импресия спи в крилете на рой пеперуди. 

 

Сприхав лъч, отегчен превъзбужда цикадите. 

Стар кошмар пръска ято слънчасали врани.

 

Мудна сянка. Или облак,  надвиснал да падне.

Въздух с треска, лудо влюбен в усилното пладне.

 

Полусън, търсещ себе си в древен съновник. 

Къси стъпки от стрелките на буден часовник.

 

Тишина?! Просто вятър в обидно безправие. 

Полъх мним, продиктуван от миг колебание.

 

Тиха врява, неосмисляща своята стойност. 

Стон протяжен от молебен за капка спокойствие. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...