Тиха врява
Слънчев заек от очите на схлупена къща.
Блуден паяк и муха, "дружелюбно" прегърнати.
Сух бунар, потопен в безхаберно спокойствие.
Дървен стълб, предпочел да запази достойнство.
Прашен път с жив гердан летаргични влечуги.
Миг импресия спи в крилете на рой пеперуди.
Сприхав лъч, отегчен превъзбужда цикадите.
Стар кошмар пръска ято слънчасали врани.
Мудна сянка. Или облак, надвиснал да падне.
Въздух с треска, лудо влюбен в усилното пладне.
Полусън, търсещ себе си в древен съновник.
Къси стъпки от стрелките на буден часовник.
Тишина?! Просто вятър в обидно безправие.
Полъх мним, продиктуван от миг колебание.
Тиха врява, неосмисляща своята стойност.
Стон протяжен от молебен за капка спокойствие.
© Ирина Колева All rights reserved.
и мисля, че ще съм чест гост.
