Тихо
320
0
0
Кръгът на тишината образува,
туй що земята повратно преобръща.
Мойта сянка тръшка се, бленува
и не ще зли лица да връща.
Там където полята сливат се с душата,
на изкормената скръб от сухото лице...
Преглъща като смола, превърнала се в камък.
И не, и не!
Фучи, бучи земята.
Била е тя някога невинното дете,
затворила синият си пламък.
Кръгът на тишината е безкраен.
Не стъпвай там, където сянката ми лази!
Веднъж бе духът ми всеотдаен,
Сега крилата си със кръв ще пази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
