4.07.2018 г., 13:12 ч.

Тихо 

  Поезия » Философска
180 0 0

Кръгът на тишината образува,
туй що земята повратно преобръща.

Мойта сянка тръшка се, бленува

и не ще зли лица да връща.

 

Там където полята сливат се с душата,

на изкормената скръб от сухото лице...

Преглъща като смола, превърнала се в камък.

И не, и не!

Фучи, бучи земята.

Била е тя някога невинното дете,

затворила синият си пламък.

 

Кръгът на тишината е безкраен.

Не стъпвай там, където сянката ми лази!

Веднъж бе духът ми всеотдаен,

Сега крилата си със кръв ще пази!

© Роси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??