18.07.2007 г., 23:21

Тихо душата ми в думи облече

843 0 11
на...


Тихо, във мрака
към тебе пристъпям,
в твоите думи
струи светлина.

Ти ме повика
самотна, до тебе,
даде ми плът...
даде ми име...

Нежно душата ми
в думи облече,
извади от мрака
мен - Любовта...

Мила и нежна
ти ме нарече...
с обич, копнеж,
на... Любов ме обрече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да-наистина звучиш като Яворов, както е писал и Вили Тодоров в коментара си, но това съвсем не пречи стиха ти да е така НЕЖЕН -КАТО ПЕСЕН НАПРАВО!Аз също харесвам Яворов!Поздрав и прегръдки!
  • Моряк,докосната съм от откровенността, с която Мила пише за себе си,за Него и за емоциитеЧу ли,Мила?Продължавай да изгаряш в огъня на живота с този МъжИскрено ти го желая
  • Прекрасно е...
    Нямам думи
  • Прочетох го и ... онемях! Наистина само в сайт с това име, човек заслужава да прочете подобно нещо!

    И аз, и останалите твои читатели те видяха в непозната светлина! Наистина вие, жените, сте нещо неизвестно за мъжете! Даже с голяма буква - Неизвестно!

    Нейният герой е щастливец! Дано е заслужил с нещо тези редове така, както са ги заслужавали Яворовите Мина и Лора! Дано го е изпитал или да го изпита реално! И нека всички, прочели тези стихове, също бъдат докоснати от подобно реално щастие!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави и тук си в свой води!!!
    Браво, Мила!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...