Jul 18, 2007, 11:21 PM

Тихо душата ми в думи облече

Poetry

842 0 11

на...

Тихо, във мрака
към тебе пристъпям,
в твоите думи
струи светлина.

Ти ме повика
самотна, до тебе,
даде ми плът...
даде ми име...

Нежно душата ми
в думи облече,
извади от мрака
мен - Любовта...

Мила и нежна
ти ме нарече...
с обич, копнеж,
на... Любов ме обрече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Да-наистина звучиш като Яворов, както е писал и Вили Тодоров в коментара си, но това съвсем не пречи стиха ти да е така НЕЖЕН -КАТО ПЕСЕН НАПРАВО!Аз също харесвам Яворов!Поздрав и прегръдки!

2008-04-03T20:22:16+03:00
пантера (Галя)

Моряк,докосната съм от откровенността, с която Мила пише за себе си,за Него и за емоциитеЧу ли,Мила?Продължавай да изгаряш в огъня на живота с този МъжИскрено ти го желая

2007-07-27T16:33:49+03:00
malkoto_poni (Ани)

Прекрасно е...
Нямам думи

2007-07-24T12:01:09+03:00
sailor1 (Морякът)

Прочетох го и ... онемях! Наистина само в сайт с това име, човек заслужава да прочете подобно нещо!

И аз, и останалите твои читатели те видяха в непозната светлина! Наистина вие, жените, сте нещо неизвестно за мъжете! Даже с голяма буква - Неизвестно!

Нейният герой е щастливец! Дано е заслужил с нещо тези редове така, както са ги заслужавали Яворовите Мина и Лора! Дано го е изпитал или да го изпита реално! И нека всички, прочели тези стихове, също бъдат докоснати от подобно реално щастие!

2007-07-19T19:42:10+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Много хубав стих!!!
Поздрави и тук си в свой води!!!
Браво, Мила!!!

2007-07-19T17:35:00+03:00