Jul 18, 2007, 11:21 PM

Тихо душата ми в думи облече

  Poetry
842 0 11
на...


Тихо, във мрака
към тебе пристъпям,
в твоите думи
струи светлина.

Ти ме повика
самотна, до тебе,
даде ми плът...
даде ми име...

Нежно душата ми
в думи облече,
извади от мрака
мен - Любовта...

Мила и нежна
ти ме нарече...
с обич, копнеж,
на... Любов ме обрече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да-наистина звучиш като Яворов, както е писал и Вили Тодоров в коментара си, но това съвсем не пречи стиха ти да е така НЕЖЕН -КАТО ПЕСЕН НАПРАВО!Аз също харесвам Яворов!Поздрав и прегръдки!
  • Моряк,докосната съм от откровенността, с която Мила пише за себе си,за Него и за емоциитеЧу ли,Мила?Продължавай да изгаряш в огъня на живота с този МъжИскрено ти го желая
  • Прекрасно е...
    Нямам думи
  • Прочетох го и ... онемях! Наистина само в сайт с това име, човек заслужава да прочете подобно нещо!

    И аз, и останалите твои читатели те видяха в непозната светлина! Наистина вие, жените, сте нещо неизвестно за мъжете! Даже с голяма буква - Неизвестно!

    Нейният герой е щастливец! Дано е заслужил с нещо тези редове така, както са ги заслужавали Яворовите Мина и Лора! Дано го е изпитал или да го изпита реално! И нека всички, прочели тези стихове, също бъдат докоснати от подобно реално щастие!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави и тук си в свой води!!!
    Браво, Мила!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...