2.09.2025 г., 7:31

*Тишина 01.09.2010

124 0 0

Не знам сега какво съм аз.
Не знам дори и ти къде си.
Но между нас енергия трепти.
И няма повече въпроси.

В тишина на пълнота откривам
неуловима пълнота на тишината.
Не осъзнавам, нищо не разбирам,
но съм в плен на красотата.

Обгръща ме прекрасно чувство
и виждам в себе си вината.
Да обичаш всъщност е изкуство
да се отдадеш на тишината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...