Не знам сега какво съм аз.
Не знам дори и ти къде си.
Но между нас енергия трепти.
И няма повече въпроси.
В тишина на пълнота откривам
неуловима пълнота на тишината.
Не осъзнавам, нищо не разбирам,
но съм в плен на красотата.
Обгръща ме прекрасно чувство
и виждам в себе си вината.
Да обичаш всъщност е изкуство
да се отдадеш на тишината...
© Красимир All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
