Тишина

28.01.2025 г., 19:10 ч.

Поезия » Друга

54 3 2

Всякакви хора,
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки,
запетая след ред —
все бързат нанякъде,
а накъде?

Очите се губят
в празния мрак,
в прозореца блед
се отразява влак.
Там е тълпата —
уморени, сами,
но никой не пита:
„Защо мълчим?“

Ръце с мазоли,
усмивки от страх,
разговори кухи
се носят в нощта.
Всякакви хора,
разни съдби,
но в мръсния влак
сме еднакви, нали?

И този живот
като влак ще лети,
ще трака на релси,
докато горчи.
А накрая — спирка.
Но не за мечти.
Само една гара
и тишина до зори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Insomniaa (beloslava)

2025-01-29T12:02:28+02:00

Добре представяш тъжната действителност, в която живеем. Толкова красиво, но в същото време подтискащо.
Петър1 (Петър Димитров)

2025-01-28T21:03:03+02:00

Чудесно! И тъжно.