Тишина
Всякакви хора,
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки,
запетая след ред —
все бързат нанякъде,
а накъде?
Очите се губят
в празния мрак,
в прозореца блед
се отразява влак.
Там е тълпата —
уморени, сами,
но никой не пита:
„Защо мълчим?“
Ръце с мазоли,
усмивки от страх,
разговори кухи
се носят в нощта.
Всякакви хора,
разни съдби,
но в мръсния влак
сме еднакви, нали?
И този живот
като влак ще лети,
ще трака на релси,
докато горчи.
А накрая — спирка.
Но не за мечти.
Само една гара
и тишина до зори.
© Павлина Михайлова All rights reserved.
