Сгъстена тишината
раздипля се,
лепкаща и сива,
пропита с аромата на тютюн...
цигара след цигара,
пепелникът ми прелива,
мислех си ще ги откажа,
защо ли все така се мамя.
Една безкрайна нощ
наднича през стъклата.
Вятърът е уморен
и вече спи, навярно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация