Тишина
Сгъстена тишината
раздипля се,
лепкаща и сива,
пропита с аромата на тютюн...
цигара след цигара,
пепелникът ми прелива,
мислех си ще ги откажа,
защо ли все така се мамя.
Една безкрайна нощ
наднича през стъклата.
Вятърът е уморен
и вече спи, навярно
сгушен под липата.
Дори и кучето пазач,
отдавна примирило се
с наперения котарак, кротува.
Перфектна тишина,
разстила се като зараза,
а аз не знам боли ме от самота
или изпивам я с наслада.
Хладилникът започна
монотонно да жужи,
сякаш за да ми припомни,
че съм още жива.
раздипля се,
лепкаща и сива,
пропита с аромата на тютюн...
цигара след цигара,
пепелникът ми прелива,
мислех си ще ги откажа,
защо ли все така се мамя.
Една безкрайна нощ
наднича през стъклата.
Вятърът е уморен
и вече спи, навярно
сгушен под липата.
Дори и кучето пазач,
отдавна примирило се
с наперения котарак, кротува.
Перфектна тишина,
разстила се като зараза,
а аз не знам боли ме от самота
или изпивам я с наслада.
Хладилникът започна
монотонно да жужи,
сякаш за да ми припомни,
че съм още жива.
© Галя Николова All rights reserved.
