Тишината бе обсебваща, пленяваща и топла…
изпитото през миналата нощ
накървяваше немилостивото око на изгрева
до болка,
а белезите от рибарските весла
заличаваше с палитрата си
самотата…
Дори крайбрежните тръстики докосваха
оголената пустота на вечността.
Величествената тъга
разхождаше най-новата си рокля,
а дантелената ù прегръдка ...