Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
21.08.2015 г., 9:25 ч.

Тишината ми е синя 

  Поезия
432 0 8

Тишината ми е синя

 

Убодоха ме с дяволско вретено,
но вместо да умра, се скъса корен.
Очите ми прогледнаха в зелено,
олекнах и със Бог се заговорих.


Нарекоха ме вещица тогава
и лудата ми плът страхливо биха.
В нозете ми разсипаха жарава.
Горях на клада. Те пък се напиха.

 

И плакаха до гроба лицемерно —
горчив дъждец без капка милостиня.
Но бяла птица как да се почерни?
Зелена стана моята градина.

 

Разминах се със слепите по пътя,
отвътре просветля — като картина
Все още ме боли, но някак смътно,
защото тишината ми е синя.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??