Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
Aug 21, 2015, 9:25 AM

Тишината ми е синя 

  Poetry
433 0 8

Тишината ми е синя

 

Убодоха ме с дяволско вретено,
но вместо да умра, се скъса корен.
Очите ми прогледнаха в зелено,
олекнах и със Бог се заговорих.


Нарекоха ме вещица тогава
и лудата ми плът страхливо биха.
В нозете ми разсипаха жарава.
Горях на клада. Те пък се напиха.

 

И плакаха до гроба лицемерно —
горчив дъждец без капка милостиня.
Но бяла птица как да се почерни?
Зелена стана моята градина.

 

Разминах се със слепите по пътя,
отвътре просветля — като картина
Все още ме боли, но някак смътно,
защото тишината ми е синя.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??