24.10.2007 г., 19:59

... тишината моя

1.3K 0 2

... тишината моя

 

 

 

Обичам тихичко да си стоя,

на ъгъла на този свят и лудостта му.

Да гризам нокти, да слухтя,

да си говоря с тишината.

 

Обичам въздуха да дишам

във този ъгъл тъй спокоен.

И лепкавата празнота

да се разстила върху мене.

 

Обичам тихичко да си стоя

и тихо, тихо аз да пуша,

но винаги една ръка,

убива... тишината моя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рошла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...