Нощта спусна
черните завеси
над уморения
притихнал град...
Вятърът крещеше...
Сякаш душата ми беси...
Изгара я...
Превръща я във прах...
Тишината от крясъците
не се пробуди...
Спеше на пейката
в стария парк...
До нея седнах
и дълго й се чудих...
Отпуснах се лениво
и си „пуснах” Линкин Парк.
Определено зная
как да се разбия
до основи...
С тази тяхна песен...
Друго не желая,
дори не искам да пия...
Тъмно е... Вали...
Как ме дразни тази есен...
Не искам да се връщам
в самотния си дом...
Плача... Просто рухнах...
И си пея: „What I’ve Done…”
Мислят си, че съм луда...
Нека си го мислят...
- Какво правиш? Хей ти?
- Просто плача... Преча ли?
Вярвах в тази заблуда,
че той може да обича...
Хъх... Но уви... останаха само
думи неизречени...
Тишината се събуди...
Явно съм плакала с глас...
© something else Всички права запазени