2.10.2008 г., 17:24

Тишината спеше на пейката в стария парк...

668 0 2
 

Нощта спусна

черните завеси

над уморения

притихнал град...

Вятърът крещеше...

Сякаш душата ми беси...

Изгара я...

Превръща я във прах...

Тишината от крясъците

не се пробуди...

Спеше на пейката

в стария парк...

До нея седнах

и дълго й се чудих...

Отпуснах се лениво

и си „пуснах”  Линкин Парк.

Определено зная

как да се разбия

до основи...

С тази тяхна песен...

Друго не желая,

дори не искам да пия...

Тъмно е... Вали...

Как ме дразни тази есен...

Не искам да се връщам

в самотния си дом...

Плача... Просто рухнах...

И си пея: „What I’ve Done…”

Мислят си, че съм луда...

Нека си го мислят...

- Какво правиш? Хей ти?

- Просто плача... Преча ли?

Вярвах  в тази заблуда,

че той може да обича...

Хъх... Но уви... останаха само

думи неизречени...

Тишината се събуди...

Явно съм плакала с глас...


http://vbox7.com/play:c84b691e - Linkin Park - What I've done with Bg subs

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...