6.09.2017 г., 10:20

Точно тази нощ...

1.2K 1 0

Точно тази нощ...
нищо няма да ти кажа.
Скриха се звездите в кош.
Иде есен... май, ще се разплача...

 

 

Търся я луната на балкона.
Скрила се е в тъмна пазва.
Цялата съм в тръпки от умора.
Пътят верен и небето не показва.

Трябва да открия сам сама
колко пълна чашата е или празна.
Всеки има своя си съдба.
Моята е, да съм благодарна.

Че ме има, че не съм сама.
Колкото, толкова... и стига.
Всеки друм до край ще извървя.
ала болката отново ме намира.

Само благодарност не  достига, 
да заспивам блага под звездите.
В мен  пречупен е отдавна устрема,
затова броя ги дните все по пръстите.

Днес ще мине, утре ще възкресне
всяка доброта и нова песен
ще напише изгрева, когато пръсне
светлите лъчи във моята есен.


Точно тази нощ...
има ли какво да кажа.
Думите ти остър нож...
Може би е време да си тръгна...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...