Точно тук...
Точно тук...
е нещото,
забравено и мило
спряло пак дъха ми,
точно тук...
с майчина милувка,
с детска преживелица,
в летен залез мержелее се,
в горски вейки сплита се...
Ласки огнени и слънчеви
на небето от окото синьо,
ситни кристалчета
точно тук...
разсипало...
Нещото...
Пробягва със жужене,
подхранва със проблясък,
засища със копнежи,
по цветни бордюри,
по върхови моменти...
по-скоро лист отронен,
по-скоро билет еднопосочен...
точно тук...
ехото и любовта
донася...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
