Jan 15, 2009, 8:10 AM

Точно тук...

777 0 10

Точно тук...

е нещото,

забравено и мило

спряло пак дъха ми,

точно тук...

с майчина милувка,

с детска преживелица,

в летен залез мержелее се,

в горски вейки сплита се...

Ласки огнени и слънчеви

на небето от окото синьо,

ситни кристалчета 

точно тук...

разсипало...

Нещото...

Пробягва със жужене,

подхранва със проблясък,

засища със копнежи,

по цветни бордюри,

по върхови моменти...

по-скоро лист отронен,

по-скоро билет еднопосочен...

точно тук...

ехото и любовта

донася...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...