В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета,
случайни звуци вплитат, с тишина.
Изгаря мисъл - падаща комета -
преди смъртта да бъде светлина.
Разпукват се стотици какавиди
и всяка крие пъстър нежен стих,
понесъл чудо бърза той да види,
дете, което дълго в мене крих. ...