Tочно затова
В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета,
случайни звуци вплитат, с тишина.
Изгаря мисъл - падаща комета -
преди смъртта да бъде светлина.
Разпукват се стотици какавиди
и всяка крие пъстър нежен стих,
понесъл чудо бърза той да види,
дете, което дълго в мене крих.
В главата всеки бръмбар е почетен,
кой както иска тъй и си пълзи.
По облаче, за всеки стих прочетен,
си имат - за усмивки и сълзи.
В главата ми щом буря завилнее,
от болка, от обида, или гняв.
И тътен пак света ви разлюлее -
то малко луд е синоним на прав.
Замалко да забравя за рогата,
наострям си ги често, със слова.
Тааа - генерално не съм в ред с главата
и още жива точно затова.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
The work is a contestant:
