24.12.2024 г., 18:14

Тогава, когато...

304 0 0

Самотно ли си, ей, море,
тъгуваш ли за веселото лято?

 

Как в теб се вглежда ясно, слънчево небе,
лети спокойно птиче ято.

 

Как рано сутрин се събуждаш 
с първите си гости, 
запълват кътчета на плажа.

 

Как глъч не те мори,
зареждаш се,
със закачливите вълни се включваш и в играта

на тълпата.
 

Как липсваш на безгрижното  дете,
чиито замъци обичаш да разваляш!

 

Как липсваш и на мен, на някой друг...

 

Нетърпеливо си,
дълго за прегръдка си копняло...
Ето ни,
а ти сега на пук,
държиш се дръпнато,
сурово...
Не си ли ни познало?!

 

Не се съмнявай - сърцата спомените пазят,
и не бъди сърдито,
нови се създават!

 

Сезоните се сменят,
и пак при теб щастливо ще събираш хора...

 

          Тогава!

 

...когато птиците  запеят.

                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...