24.12.2024 г., 18:14

Тогава, когато...

302 0 0

Самотно ли си, ей, море,
тъгуваш ли за веселото лято?

 

Как в теб се вглежда ясно, слънчево небе,
лети спокойно птиче ято.

 

Как рано сутрин се събуждаш 
с първите си гости, 
запълват кътчета на плажа.

 

Как глъч не те мори,
зареждаш се,
със закачливите вълни се включваш и в играта

на тълпата.
 

Как липсваш на безгрижното  дете,
чиито замъци обичаш да разваляш!

 

Как липсваш и на мен, на някой друг...

 

Нетърпеливо си,
дълго за прегръдка си копняло...
Ето ни,
а ти сега на пук,
държиш се дръпнато,
сурово...
Не си ли ни познало?!

 

Не се съмнявай - сърцата спомените пазят,
и не бъди сърдито,
нови се създават!

 

Сезоните се сменят,
и пак при теб щастливо ще събираш хора...

 

          Тогава!

 

...когато птиците  запеят.

                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...