24.12.2024 г., 18:14

Тогава, когато...

305 0 0

Самотно ли си, ей, море,
тъгуваш ли за веселото лято?

 

Как в теб се вглежда ясно, слънчево небе,
лети спокойно птиче ято.

 

Как рано сутрин се събуждаш 
с първите си гости, 
запълват кътчета на плажа.

 

Как глъч не те мори,
зареждаш се,
със закачливите вълни се включваш и в играта

на тълпата.
 

Как липсваш на безгрижното  дете,
чиито замъци обичаш да разваляш!

 

Как липсваш и на мен, на някой друг...

 

Нетърпеливо си,
дълго за прегръдка си копняло...
Ето ни,
а ти сега на пук,
държиш се дръпнато,
сурово...
Не си ли ни познало?!

 

Не се съмнявай - сърцата спомените пазят,
и не бъди сърдито,
нови се създават!

 

Сезоните се сменят,
и пак при теб щастливо ще събираш хора...

 

          Тогава!

 

...когато птиците  запеят.

                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...