Харманът опустя. Тогава не заплаках.
Каскетът ти и ризата остана, дядо.
На портата отново чуках и почаках,
но този път не ме посрещна баба с радост.
Пердетата са вече други зад стъклата.
Момиченце играе пак игри на двора,
с две плитки, сякаш снопчета са от житата.
На пейката отново чуруликат хора.
Ръждивото резе заяло. Както някога.
Не стигнаха ръце да го оправиш, дядо.
Не пускаше отвънка ти в дома си всякакви,
но баба чуждите понесоха на хладно. ...