Moira (Мойра)
88 1259
13.07.2010 г., 15:53 ч.

Той 

  Поезия » Друга
2524 1 18

Той я срещна, когато всички залези бяха еднакви

и поръча ù слънце да ù свети. Дори да я пази.

И постави в ръцете ù няколко цъфнали мака

и накара морето да оттегли своите талази -

от очите ù… после направи от синьото още по-синьо,

а бяха там спрели „в средата”… очакващи никой

и разля по лицето ù листчета пурпурни фини,

а челото ù от само себе си грейна от имане.

 

Той разказа ù приказка, как принцесите виждат във розово,

слугините в черно, а кралиците всички - цветове и нюанси.

И прекърши последните строфи и заучени пози

и направи от нея Кралица „на танца без маски”

Той оставаше тих до сълзите ù, когато мракът се спусне,

сътворяваше обич от себе си, но не ù обещаваше.

А луната - небето облизваше с плодови устни,

и я правеше повече негова, без да я притежава…   

 

Той я срещна, когато всички залези падаха тежко.

Натежали от минало влюбване, там коленичеха.    

И остана до нея да ù напомня, че грешките ù

са я довели при него. И че той я обича.

 

(посвещение ЗБ)

© Мойра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??