Той
Той я срещна, когато всички залези бяха еднакви
и поръча ù слънце да ù свети. Дори да я пази.
И постави в ръцете ù няколко цъфнали мака
и накара морето да оттегли своите талази -
от очите ù… после направи от синьото още по-синьо,
а бяха там спрели „в средата”… очакващи никой
и разля по лицето ù листчета пурпурни фини,
а челото ù от само себе си грейна от имане.
Той разказа ù приказка, как принцесите виждат във розово,
слугините в черно, а кралиците всички - цветове и нюанси.
И прекърши последните строфи и заучени пози
и направи от нея Кралица „на танца без маски”
Той оставаше тих до сълзите ù, когато мракът се спусне,
сътворяваше обич от себе си, но не ù обещаваше.
А луната - небето облизваше с плодови устни,
и я правеше повече негова, без да я притежава…
Той я срещна, когато всички залези падаха тежко.
Натежали от минало влюбване, там коленичеха.
И остана до нея да ù напомня, че грешките ù
са я довели при него. И че той я обича.
(посвещение ЗБ)
© Мойра All rights reserved.
