Той

31.01.2023 г., 15:01 ч.

Поезия » Любовна

235 3 3

“Ти нямаш име, нито пък лице,

но някак си успял си да ме вземеш”

Caribiana

И пак съм цяла, уж на сутринта,

след твоя сън, сглобила съм се някак,

една въздишка в моята ръка,

във твоята ръка се е събрала.

Успял си да ме вземеш тази нощ,

на крилете си от нежност изтъкани,

безлика обич, нежност и разкош,

в сърцето ти едва съм се побрала.

Сглобил си ме, обичал си, прегръщал,

сред пламналите ноти в тишината,

оставените белези лекувал,

и очите ми докосвал в тъмнината.

И пак съм цяла, уж на сутринта!

Заради теб съм цяла и обичам...

В ръцете ти потънала, Любов,

научих се ... да дишам!

23.06.2022

Диана Димитрова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Violet_86 (Виолета)

2023-02-01T14:23:25+02:00

Много ми хареса!
Миг31

2023-01-31T20:33:48+02:00

От стиха струи онази чистота,
на светла, нежна, Божа сила,
която ражда пороя на дъжда
и свеж озон в атмосферата ...разтила!
M1234567891 (Миночка Митева)

2023-01-31T18:50:19+02:00

Хареса ми това искрено, изпълнено с обич стихотворение! Поздравявам те!