Той
“Ти нямаш име, нито пък лице,
но някак си успял си да ме вземеш”
Caribiana
И пак съм цяла, уж на сутринта,
след твоя сън, сглобила съм се някак,
една въздишка в моята ръка,
във твоята ръка се е събрала.
Успял си да ме вземеш тази нощ,
на крилете си от нежност изтъкани,
безлика обич, нежност и разкош,
в сърцето ти едва съм се побрала.
Сглобил си ме, обичал си, прегръщал,
сред пламналите ноти в тишината,
оставените белези лекувал,
и очите ми докосвал в тъмнината.
И пак съм цяла, уж на сутринта!
Заради теб съм цяла и обичам...
В ръцете ти потънала, Любов,
научих се ... да дишам!
23.06.2022
Диана Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
