12.07.2008 г., 10:12 ч.

Той 

  Поезия » Любовна
598 0 11
Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото,
в капан животът е, символ и метафора -
като отколешно зацапано петно,
а вятърът следите заличава и избърсва.
Да поеме ли разходка сред ледове и лава
и приказки да му зашепне свидно минало,
и най-накрая - Пепеляшка да пристигне на бала,
а Той - с горещо сърце и хладен ум - да не я пусне?

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??