12.07.2008 г., 10:12

Той

742 0 11
Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото,
в капан животът е, символ и метафора -
като отколешно зацапано петно,
а вятърът следите заличава и избърсва.
Да поеме ли разходка сред ледове и лава
и приказки да му зашепне свидно минало,
и най-накрая - Пепеляшка да пристигне на бала,
а Той - с горещо сърце и хладен ум - да не я пусне?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...